За един хубав сериал са нужни няколко неща - добър сценарий,

За един прекрасен сериал са нужни няколко неща - добър сюжет, който да поддържа интереса на феновете, добра постановка, с цел да не се губи правилната посока и на първо място мощен център на всичко това в лицето на основните герои. " Алея на славата ", който насочи взор към една неразучена от българския дребен екран тема, сподели, че е постигнал баланс сред тези съществени точки. В тази история за огромни упоритости, враждуващи семейства, кулинарни и незаконни войни се открояват като едни модерни Ромео и Жулиета основните ни герои Милен и Али, изиграни ослепително от Мак Маринов и Радина Боршош. Именно те вдъхват глътката пресен въздух, която прави " Алея на славата " това, което е.

От Edna.bg имахме удоволствието да беседваме с една половинка от този сполучлив екранен тандем - Мак Маринов. Убедени сме, че ще чувате уникалното му име все по-често. Милен е неговата първа главна роля. Отговорността, която идва с това, е огромна, само че както сами ще се убедите, Мак доста добре осъзнава къде се намира по своя път, не е заровил глава в облаците и е напълно наясно какво му е коствало да стигне до тук. С него провеждаме телефонна " среща " след края на една от поредните му изяви на сцената на Малък градски спектакъл " Зад канала " - в постановката " Пияните ". Ето какво имаше да ни каже той, към този момент " трезвен " след ефекта на сцената, за отношението му към ролята му в " Алея на славата ", скъпите уроци, големите учители и възхищението:

Как се чувстваш в първата си основна роля на екран?

Чувствам се доста добре и най-много усещам, че напъните ми в тази специалност са дали резултат, че справедливо съм стигнал до тази опция да бъда в основна роля след доста работа. Така че съм благополучен. Разбира се, това за мен е и огромен късмет, и огромна опция, за която съм признателен.

Знаем, че си се подготвял старателно за кулинарния аспект от " Алея на славата " и си минал през образование от професионали готвачи. Има ли някаква допирна точка съгласно теб сред работата на артиста и работата на един началник готвач?

Това е прекрасен въпрос. Допирна точка сигурно има във връзка с равнището на стрес, което има в тези две специалности. Аз не знаех, че при готвачите, несъмнено, при готвачите на високо равнище, в действителност стресът е смъртоносен. Ако мога да направя някакъв различен паралел, това е може би, че както артистът би трябвало да показа всяка вечер най-хубавото от себе си пред хора, по този начин и готвачът показва - най-много посредством храната, само че също по този начин носи сходна отговорност.

Обичаш ли да готвиш в свободното си време?

Готвя, да. Нямам някакви изключителни качества в тази област, нито имам особена пристрастеност към готвенето, просто избирам да хапвам храна, която аз съм си приготвил. Готвя съвсем всеки ден. Разбира се, колкото мога - толкоз.
                             

Героят ти в " Алея на славата " се движи на границата сред положителното и злото. Какъв съвет би дал самият ти на Милен?

Не бих му дал никакъв съвет, тъй като аз считам, че той задоволително добре се ориентира. Всъщност на него му се постанова да изпада в обстановки, които се числят по-скоро към злото в името на нещо положително. На процедура във всичко неприятно, в което се забърква, се забърква с положителни планове, дори не просто положителни планове, а идеална цел - да помогне на околните си, на обичаните си хора. Мисля, че в тези случаи такива действия би трябвало да се оправдаят.

Знаем, че не можеш да ни издадеш нищо за идващите епизоди на " Алея на славата ", само че въпреки всичко ще те помолим да ни споделиш единствено едно - предстоят ли някакви огромни обрати в сюжетната линия?

Едно от хубавите неща в този сюжет е, че в действителност непрекъснато се случват неща, които движат историята напред. Разбира се, с цел да имат резултат тези неща, те би следвало да са обрати, да са изпълнени напрегнато. Мисля, че в нашия случай е по този начин. Така че, да - случват се доста забавни неща. Бих споделил, че колкото по-напред отива историята, толкоз по-интересно става т.е. сериалът се движи по някакъв подобен вертикал на напрежението.
                             

Ти си отгледан от родители артисти. Кое е най-важното нещо, което си научил от тях за актьорството?

Баща ми не е артист. Това са някакви такива информации, които не знам за какво са се прокраднали в пространството. Майка ми е актриса, татко ми се занимаваше с кино, само че от другата страна на камерата. Много съм приказвал с майка ми за тази специалност, само че диалозите ни са били толкоз пространни и по някакъв метод задълбочени, че не се е стигало до сентенции. За мен по-скоро е била скъпа самата опция да имам такива диалози с нея, тъй като тя е доста огромен експерт и постоянно я чувам. Тя знае доста за тази специалност и доста неща може да ми каже, и ми ги е казвала доста пъти, за доста функции.

Постепенно от всички тези диалози, от нейния усет, аз съм формирал и своя личен усет, тъй като тази специалност може да се извършва и да се прави по доста разнообразни способи, зависи какви са персоналните критерии на самия актьор.

Остава ли част от героя, който играеш, у теб даже и откакто напуснеш снимачната площадка или театралната сцена?

Предполагам, че е допустимо да се случи, само че с цел да се случи, би трябвало да е в действителност доста сериозен персонаж. Това не се случва по този начин под път и над път, считам, че е необичайност. На мен с театрални мои изяви ми се е случвало в действителност да ме държи някаква вълна от самото зрелище, което съм играл, само че чак да не мога да изляза от персонаж и по този начин нататък - това са малко измислици почтено казано. Мисля, че в случай че един артист би трябвало да бъде прям, не би ви споделил, че не може да излезе от роля и че тези функции са се отпечатали в него.
                             

Героят ти в сериала носи постоянно две кръстчета към врата си. В изявление за предаването " На кафе " ти показа, че тези кръстчета в действителност са персонално твои. Уповаваш ли се на религията в нещата, които правиш?

Не мога да кажа, че употребявам религията за специалността си или за някаква характерна област от живота си. Просто имам вяра в Бог, тъй че би следвало Той да ме съпътства във всичко, което върша, без значение дали е на сцена, без значение дали е обвързвано с работата ми или с каквото и да било друго. Тези кръстове са просто знак на моята принадлежност към християнската религия.

Има един прочут откъс, който приписват на Пабло Пикасо - " Добрите художници копират, а великите - крадат. " Кои са хората в твоята специалност, от които си " откраднал " нещо, тези, на които се възхищаваш?

Да, това, което е споделил Пикасо, е безусловно правилно. В тази специалност се краде непрекъснато и отвред, като тук не става дума за плагиатство - тук кражбата е, по този начин да се каже, с позитивен знак. Защото когато започнеш да разбираш последователно повече от тази специалност, ти започваш да можеш да виждаш в работата на своите сътрудници по какъв начин те стигат до избрани неща, по какъв начин тъкмо работят, по какъв начин репетират, по какъв начин играят. Започваш да разбираш какво в действителност вършат и можеш на доста неща да се научиш. Така че тази специалност сигурно се учи с процедура. Тя не може да се преподава теоретично, нито може отнякъде да се научи, без да се прави. В този смисъл, аз постоянно съм вярвал, че доста още време има, до момента в който мога да кажа изрично " Аз съм същински артист ", тъй като това се учи непрекъснато и доста дълго време.

Що се отнася до хора, на които съм се възхищавал и се удивлявам - удивлявам се на Деян Донков. Смятам, че той е извънреден. Без да съм гледал доста спектакъл в Европа, аз имам едно такова определение за него, че той е най-хубавият сценичен артист в Европа. Просто усещам това, в действителност е колос.
                             

Възхищавам се на доста други хора, само че в случай че стартира да ги загатвам, ще има някои, които съм изпуснал. Моят професор Ивайло Христов също ми е по някакъв метод пример в тази специалност. Сега преговарям с Христо Гърбов и би трябвало да ви кажа, че той също е извънредно огромен артист. Имах опция в тези подготовки да видя на какво е кадърен и в действителност е извънреден. Харесвам, несъмнено, и доста задгранични артисти. Хресвам Цветан Алексиев, с който имам и наслаждение да фотографирам тук в сериала, одобрявам доста Ирини Жамбонас, с която също снимаме, одобрявам майка ми, одобрявам Светлана Янчева, одобрявам Владо Пенев, Валентин Ганев, доста са.

За край ще те помолим да ни препоръчаш какво да гледаме - кой филм или сериал гледа последно и те впечатли?

Много ме е впечатли шведският престъпен сериал " Мостът ". Разбира се, са ме впечатлили и доста други сериали, само че това е нещо, за което си припомням, че с огромно наслаждение съм гледал. Въобще бих предложил да се гледа скандинавско кино - и сериали, и филми.

Един филм, който в този момент ми идва да препоръчам, е " Планината на девствеността ", както и един турски филм на Джейлан, който се споделя " Зимен сън ".